Красотата на природата ни вдъхновява и радва от древни времена. Колкото и да сме се отделили от нея в цивилизованите ни градове, все още забелязваме свежестта на въздуха след дъжд, топлината на слънчевите лъчи в зимния ден, великолепието на фонтана в някой парк и т.н. и т.н.
Понякога имаме възможността и да се грижим за своя частица природа. Градина, която сме създали в двора, у дома или някъде другаде.
 |
Първата представа за една Градина е зелена поляна с много цветя и няколко храсти и дървета, или пък някой геометричен пейзаж, създаден от вечнозелени растения в английска или френска Градина. В северните земи например, когато дизайнерите създават една Градина, умело играят с елементи като светлина и топлина. В дългите студени нощи е нужно нещо различно от подканящите пейки на зелени сенчести алеи. Там оформянето на пейзажа зависи от примамващата светлина и подканящата топлина. Тук в по-умерените ширини тези природни елементи също се използват, но повечето хора не им обръщат внимание тъй като тук ги имаме в изобилие. Разбира се, през зимата, докато се разхождаме в близката градинка, се оглеждаме за най-слънчевата алея, а лете търсим дълбоките сенки. |
 |
Решим ли да си направим Градина, има доста неща, за които да помислим. Освен за цветята и поляните обаче е хубаво да се сетим и за зимата. Кое би ни привлякло вниманието през студените месеци. Затова и един от основните елементи на градината са студоустойчивите вечнозелени растителни видове. Те оформят структурата и облика на пейзажа, когато листопадните храсти и дървета са с голи стъбла и клонки. Макар че всъщност и с тях може да се играе! |
Дряновете (Cornus) например са чудесен акцент в тези месеци. Има видове с яркочервени клонки цяла зима, а също и с наситеножълти, а сорта ‘Midwinter Fire’ е в неоново огнени цветове. На други растения, като например Керията (Kerria japonica), множеството клонки от храстовидния й хабитус са яркозелени. Съществуват сортове на леската (Corylus) и върбата (Salix), които пък са с къдрави клонки и прибавят необичаен орнамент в зимната градина.
Ценни за чара на градината през зимата са и растенията, които образуват ярки плодове, оставащи след есента. Шипката (Rosa canina) е един от най-разпространените видове, но можем да й се насладим предимно в поизоставените градини или на свобода сред полята и горите. От дърветата в градината може да се срещне Офика (Sorbus aucuparia), понякога наричана Калина. Множеството яркооранжеви или червени плодчета са събрани в гроздове, които се виждат отдалеч и дизайнерите на градини често умело включват това дребноразмерно дръвче в декоративните си композиции.
Глога (Crataegus) също като Офиката образува групи от плодчета, които остават почти през цялата зима. Влакнестият Шмак (Rhus typhina) е друго чудесно растение, чийто разклонени и разкривени стъбла, завършващи с мъхести, тъмночервени свещовидни плодчета, придават графичен и романтичен нюанс на пространството.
Когато говорим за вечнозелени растения, това са не само иглолистните видове като хилядите форми на Туята (Thuja) и Лъжекипариса (Chamaecyparis), но и широколистни. С едри листа като Лавровишната (Laurocerasus officinalis) и Рододендрона (Rhododendron) или по-малки като на Японския Чашкодрян (Euonymus japonicus), или още по-дребни като на Чемшира (Buxus), Котонеастера (Cotoneaster) и др. Някои от тях се отрупват с ефектни плодчета, като например
ярките розово-жълти ръбести плодове на Японския Чашкодрян (Euonymus japonicus) или пък наситено червените топченца на Котонеастера (Cotoneaster).
Топлината през зимата засега е свързана с твърде много финансови средства, за да се замислят повечето хора да я използват с декоративни цели. Светлината обаче е по-достъпен елемент и се използва масово за украса, особено покрай коледните и новогодишни празници. Тя е акцент, който веднага привлича вниманието и не случайно се среща не само като украсен елемент, но е и широко застъпена в рекламната индустрия.
Светлинният рисунък в Градината е силно въздействаща картина, особено когато се прави с мисъл и за декоративната роля на светлината и сенките. Със светлина се подчертават интересните пейзажни щрихи в Градината като растителни групи, извивка на алея, някое специално растение или декоративен орнамент.
Дискретното градинско осветление често е предпочитано заради тайнственото си и романтично въздействие, загатвайки посоката на движение и подчертаващо красивите картини на Градината.
Впечатляващи през зимата са Градините, за които сме се погрижили наесен.
Но не онази поддръжка, която предполагала премахване на всички прецъфтели или изсъхнали части на растенията, а онази, при която се работи с мисъл и за зимния силует на пейзажа. Например, прецъфтелите декоративни треви при ниски температури са чудесни заскрежени орнаменти. Има растения, които за зимата можем да подготвим като си позволим декоративни „графични“ резитби. При доста живи плетове с изрязване на излишни клонки се подчертават някои водещи стъбла с интересен рисунък. Така подчертаваме този елемент и се подсилва украсната му стойност.
Напролет тези растения обикновено сгъстяват още повече короната си.
Така се продължава до безкрай с прелестните композиции, давате простор на въображението си и обмисляте предварително кое как ви харесва. Мислите за слънчевите лъчи през зимата, за ръждивите върхове на Златистите Туи, за играта с формите на иглолистните растения – кълбовидни, колоновидни, плачещи, и т.н. и т.н.
Така ние участваме във вечно променящата се жива картина на Градината.
Текс: ланд. арх. Биляна Малинова