Във все по-забързаното ежедневие човек няма достатъчно време да общува с природата. Това го подтиква да покани природата в своя дом, да пренесе и пресътвори различни пейзажи в двора си – планински, горски, напомнящи слънчеви диви поляни или естествени водни площи.
Интересен декоративен елемент в градината е скалният кът, често погрешно наричан алпинеум. Наистина и двете композиционни форми са доста сродни, но имат съществена разлика помежду си. Основни елементи и в двата къта са цветята и скалата, допълнени с релеф, вода, дървета и храсти. Но алпинеумът има особено съдържание. Той е декоративен макет на високопланински скален ландшафт със задължително участие единствено на алпийска растителност. Обикновено се изгражда в ботаническите градини за научни наблюдения и отдих. Дава възможност да се създаде колекция от представители на местната алпийска флора в красива паркова среда. Храсти и дървета почти не се използват, освен специално подбрани по хабитус (външен вид) иглолистни растения. Понякога водни ефекти, наподобяващи високопланинските реки и водопади, съпътстват останалите елементи.
Скалният кът (известен още като рокарий) е доста по-разпространен и търсен за украса на градините. При него в живописна обстановка, наподобяваща миниатюрен планински пейзаж със скали и каньони, водни каскади или сухи реки, цъфтят предимно многогодишни градински и диворастящи видове. Тук цветната растителност е основен елемент и не е задължително алпийска. В случая по-важна е хармоничната композиция със скалата и водата.
Най-често скален кът се създава по естествени релефни форми – възвишения, скатове, оврази, наклонени брегове на езера, реки, потоци. Може да се изгради и върху леко раздвижен, дори равнинен терен, като височините се оформят с помощта на инертните материали. Раздвиженият релеф внася динамика в пейзажа и затова е предпочитан. Скалният кът обикновено се разполага на слънчево място, около езерце или за укрепване на някой откос. Южното изложение се избягва, тъй като се нагрява много силно от слънцето и малкото почва между скалните късове бързо изсъхва.
За построяването на скален кът може да се използват намиращите се на място (в парцела) камъни, както и оставените при оформянето на терена по-едри скални отломъци, но те не бива да са разнородни. Когато се докарват скали, те се подбират от един вид и от едно находище. По-харесвани са камъните, моделирани от ерозията, с дупки и цепнатини и носещи отпечатъка на времето. Карстовите скали и морените са най-подходящи. Ломените камъни са чужди по форма за скалните кътове, но има майстори, които успешно ги втъкават в композицията. Бигорът също се ползва, но ако в рокария има повече водни площи и пещерни образования. Пъстрите скални породи не са уместни, тъй като влошават колорита. Имитациите на скали от бетон и тухли са безсмислени и не стоят добре. В краен случай, при липса на естествени находища на камъни биха могли да се ползват скали от вибробетон, които максимално наподобяват естествените.
Разполагането на камъните трябва да става внимателно и с мисъл, за да не се получи проста купчина от камъни и пръст. Този кът е своеобразна творба на изкуството, изискваща солидни знания и съобразителност при определянето на размерите му, мястото, формата, устройството, както и при подбора на растителност и подреждането й. Като цяло скалният кът трябва да наподобява релефа на близка околност, така че да изглежда колкото може по-естествен, да създава подходящ микроклимат за цветята и да е лесен за поддръжка. Подреждането на камъните в скалния кът е изключително важно. Във всеки рокарий водеща роля имат скалите, а растенията просто допълват композицията. Най-красивите камъни се слагат за доминанти, а останалите изграждат скалните групи. Може да се оформят каньони и дефилета, сухи реки, като се ползват чакъл или филц. Празнините между камъните се запълват с различна почвена смес, в зависимост от изискванията на цветята. Най-често в скалните кътове намират място калцефитите (растенията, виреещи на варовити почви). За видовете, които не понасят варовика в почвата се насипва пръст с кисела реакция – събрана от иглолистни гори, или се добавя торф. В по-големите скални кътове могат да се изградят ниши, напомнящи малки пещери.
Водата също е от голямо значение за възприемането на рокария. Той ще бъде по-естествен, ако е свързан с малък ручей или през него минава поток с каскади, следващи релефа. Красиво се вписва и малко езеро в подножието на скалния кът. Всички по-влаголюбиви цветя следва да се разполагат около водата.
Представителите на флората се засаждат в пукнатините на скалите или между отделните камъни. В скалния кът намира място предимно местна ниска растителност – цветя, храсти, полухрасти, треви. Дърветата обикновено се разполагат в близост до къта, за да го предпазват от ветрове, но така че да не го засенчват. Предпочитат се вечнозелени иглолистни видове.
Колоритът на композицията се дължи на гъстите туфи цветя. Използват се пълзящи видове, както и такива, които растат на „възглавнички”. Сред най-разпространените цветя за скален кът са каменоломките, мащерката, дебелец и тлъстига, игловръх, церастиум, ниски карамфили, сапунче, жълтуга, иберис, флокс, армерия, камбанки, кандилка, минзухар, иглики и много други.
Декоративните треви се поставят на слънчевите места в къта. Тяхната свежа зеленина внася спокойствие в багровата картина. Голям брой ниски широколистни и иглолистни видове също могат да се използват за украса на скалния кът. Сред тях са: китайски и лъскав нокът, котонеастри, прозорче, кисел трън, спиреи и др. Вечнозелените храсти разнообразяват колорита през зимата. Много подходящи за това са винката, калуна, ерика, пълзящия чашкодрян, ниските форми на: джел, грахов лъжекипарис, хвойни, клек, някои туи, смърчове и др.
За да бъде скалният кът украшение на градината, за да има максимален декоративен ефект, той трябва да се поддържа в идеално състояние.