Предизвикателството да създадеш Градина в центъра на София, в един от онези закътани стари дворчета из преките на Витошка е доста голямо. За съжаление направата на една добра, елитна Градина струва не малко пари и е трудно да се заделят от живущите в кооперациите наоколо. За да се роди една “зелена картина” в такава среда и то в условията на пазарна икономика, е нужно тя сама да извлече финансите за осъществяването си или да докаже, че ще възвърне парите, отделени за нея.
И както често става, Градината се превръща в ресторант, а ресторанта в Градина. Такъв е и случаят, в който ландшафтен архитект Биляна Малинова се наема да проектира едно такова пространство.
Заданието на инвеститора “Ирландски пъб J. J. Murphy’s” бе: “Ето го мястото…искам да стане зелено, много зелено – по ирландски зелено…. хубаво и функционално”
Следва замерване на всички дадености, като стени, дървета, шахти, огради… А имено три стени, една двуметрова ограда, две голями липи, сравнително малко пространство, придружено с непривлекателни гледки.
След като всичко е заснето и обсъдено, е на ход дизайнера, който започва от белият лист…
Още в самото начало очертава главната алея в живописен стил, използвайки хитростта на перспективата като я стеснява в края и по този начин визуално я удължава, правейки пространството да изглежда по-голямо. Така оформена главната алея придава скелета на Градината. Следва разпределение на пространството между съквартирантите, ресторант – Градина, вписани в едно. По края се предвижда поставяне на настилки за удобство при разполагане на маси за клиентите на заведението, а останалата част е за тревен килим. Алеята е свързана с площадките, посредством плочо-пътеки.
Ползваните цветове до тук са Зелен – тревният килим, Бял (сиво бял) – главната алея (мит филц) и оранжев – настилки (ивайловградски естествен камък). Именно цветовете в трибагреника на Ирландия. Все пак Ирландски пъб. Зеленото е изнесено нaпред, така че заедно с живописната алея да придаде облик и усещане за Градина. Непосредствено пред входа е предвидено място за поставяне в бъдеще на декоративен елемент. Било то миниатюрен алпинеум или воден ефект.
Непривлекателната гледка към съседният занемарен двор, тя скрива с декоративна дървена ограда, поставена над съществуващата иззидана такава и поставя сандъчета с увивни и пълзящи растения (бръшляни, винка, ампелопсис) все растения, които да издържат на сенчестите условия.
За насрещната десетметрова гола стена бе взето интересно новаторско решение. В средата, закачени здраво, поставя сандъци с дълги пъстролистни бръшляни, създавайки една невероятна “висяща Градина”. Третата стена на която се намира въздуховода на заведението също се покрива, с висяща декоративна растителност.
Два едроразмерни Тиса и един Смарагд поставя на определени места, така че да приютят местата за сядане, а конфигурацията от три по-малки, различни по височина, Смарагда придават завършеност на пространството. Големи сандъци със същия вид растения образуват жив плет между масите и кооперацията, създавайки контур на границата на Градината. Три декоративни рододендрона поставени в острите ъгли едновременно омекотяват и придават цвят и прелест.
Осветлението е поставено на две нива. Едното следвайки и осветявайки алеята ниско, на височина 40 см., а второто по-високо, по стените като тази светлина е предвидена за масите. Най – вече стремежът е нито едно ниво да не е на височината на очите и да не заслепява. Семпло и дискретно.
Градинското барбекю лесно си намери мястото в насрещният ляв ъгъл.
Предвижда се и капково напояване на всички саксии, осигуряващ им оптимален воден режим.
Чрез тези авторски идеи и принципи за изграждане, белият лист е превърнат в проект. В него е обмислен и отбелязан всеки отделен етап и процес на работа, така че да могат да се организират по най-добрия начин.
След окончателното оформяне на всички нужни чертежи и прецизно пресметнати процеси и етапи за осъществяването на един такъв проект, започва реализацията му.