В
съвременните градове, където темповете на строителството могат да
се мерят със скоростта на състезател от формула 1, не остава много
място за зелени площи. Всяка педя земя в огромните мегаполиси е ценна
и скъпа, но растителността – тази, без която бихме ходили по улиците
с кислородни бутилки, е безценна. Ние зависим от нея, не можем без
нея. Често обаче създаването на паркове или градинки в централните
градски части е невъзможно – всичко е застроено или предвидено за
паркинги. Това звучи обезсърчително!? Е, напоследък, дори и у нас,
станаха популярни озеленените покриви. Всички тези на пръв поглед
безумни мечти за френски градини, перголи и басейни, английски поляни
и японски кътове – оазиси сред градската джунгла върху покрив, са
напълно възможни. Тези острови с растителност сред морето от бетон
и стъкло ни спасяват във всякакъв смисъл. Те обогатяват гледката,
успокояват погледа с меките си тонове, а човек, попаднал в такова
кътче се изненадва от релаксиращото му въздействие. От друга страна
покривното озеленяване е прекрасен начин за замаскиране на непривлекателни
площи – подземните паркинги и гаражи. Озеленените покриви имат и икономически
предимства: по-дълъг живот на хидроизолацията, по-добра топлоизолация
и шумоизолация, т.е. по-голяма енергийна ефективност и качество на
строителството - средства, които се възвръщат в последствие.
|
Произходът
на покривното озеленяване се свързва с „ Висящите градини на
Семирамида”, които съществували през 600 г.пр.н.е. Те представлявали
пищно озеленени тераси и са известни като “седмото чудо на света”.
Според преданието могъщият цар на Вавилон се оженил за мидийска
царица, наречена Самурамат. Младата съпруга била дълбоко привързана
към родните места и дълго тъгувала за прекрасните планини, покрити
с разкошна растителност. Опасявайки се за здравето й, царят
заповядал на робите да построят изкуствени планини и да сътворят
на тях невиждани градини. Тук били донесени най-прелестните
дървета, храсти и цветя от бреговете на Каспийско и Средиземно
море и Персийския залив. Разположили ги както са расли в родината
си: видовете от низините – на долните тераси, а високопланинските
– на горните тераси, в огромни своеобразни саксии между каменните
блокове и в кухи колони. Каскади и фонтани освежавали знойния
въздух. Цъфтящи растения омайвали с красота и великолепни аромати.
Покривното озеленяване се свързва и с култа към финикийския
бог Адонис – символ на кръговрата, на разцъфтяването и повяхването
в природата. Той умирал ежегодно и бил погребван на покривите
на домовете, затова покривите и балконите е трябвало да бъдат
украсени с растения. По терасите били наредени глинени съдове
с бързо растящи и бързо увяхващи цветя. Празникът на Адонис
бил почитан в императорски Рим и в Гърция. |
През
Ренесанса покривното озеленяване продължило съществуването си
– много от покривите в ренесансовите вили и дворци в Италия
и Германия са представлявали градини с богати колекции от чуждоземни
растения.
С появата на стоманобетона покривното озеленяване се разпространява
масово в Западна Европа, САЩ, Япония, Австралия и Канада. Покривите
на жилища, хотели, промишлени сгради, офиси, болници, музеи,
подземни и надземни паркинги започват да се превръщат в красиви
градини. |
|
В
съвременните условия покривното озеленяване се изгражда върху предварително
изчислени за повишеното натоварване конструкции. Върху старите сгради,
които не са конструктивно оразмерени, би могло да се създаде естетично
озеленено кътче с помощта на кашпи и инертни материали. Това обикновено
се прави по балкони, тераси, част от покриви и е разновидност на
покривното озеленяване. Във всички случаи, сградите, върху които
ще има покривна градина, трябва да бъдат специално конструирани
или адаптирани да издържат по-голяма тежест.
 |
У
нас типични покривни градини се изграждат предимно по покриви
на хотели и административни сгради. Масово се озеленяват покривите
на подземните паркинги и гаражи. Рядкост са озеленените покриви
на частни домове. Фирмите, които предлагат качествени изолации
за покривно озеленяване са все още твърде малко, а материалите
все още скъпоструващи. Вероятно затова средностатистическият
потребител гледа с недоверие на покривното озеленяване. Въпреки
това, бих дал оптимистични прогнози за развитието на покривното
озеленяване в България. Има голям интерес сред съдържателите
на хотели, големи фирми също се стремят да организират спокойна
и зелена среда за отмора на своите служители по терасите и
покривите на административните сгради. Не е малък интересът
и на частни лица, особено за превръщането на големи балкони
и гаражни покриви в красиви градини. |
| В
големите градове – мегаполиси в САЩ, Канада, Япония, Австралия,
както и Западна Европа, покривното озеленяване е масово явление.
С особена популярност се отличават покривите-градини на небостъргачите
в Ню Йорк. По тях има дори басейни, лятно време се откриват
свръх изискани барове, понякога се изнасят и концерти – Боб
Дилън изнесъл първия си концерт именно на такъв озеленен покрив.
Привилегия е да живееш в надстройка наречена „пентхаус” – малка
къщичка, кацнала на покрива на небостъргача, сред зеленината
на гъстата растителност. Манхатънските хотели са наясно с несравнимата
примамливост на „ висящите градини” и хотели като „Пининсюла”,
„Паркър меридиан” и „Плаза” предлагат пищни апартаменти сред
зеленина срещу 2500 – 3000 долара на вечер. Лейди Ди и Елизабет
Тейлър често отсядали там. Предприемачите са наясно с несравнимата
примамливост на тези висящи градини, предлагайки неповторими
гледки от висотата на небостъргачите. Тези редки кътчета навръх
градския световъртеж спотайват едно привилегировано изкуство
да се живее почти сред природата. |
 |
|
