Настилка от естествен камък

- Ако решите Вие да си правите настилките в двора, ето малко съвети:

Подготовка – преди да се започне, каквато и да е дейност, най-напред трябва да сте наясно от къде до къде ще редите плочите, ширина, дължина на алеите и площадките. Най - лесно се работи като преди това си имате едно проектче, по което да действате, дори то да е нарисувано с молив на парче картон. След като сте решили от къде до къде и на къде ще редите камъни трябва и да ги изберете, освен ако не сте ги избрали още преди две години и сега специално заради тях да искате да правите настилка в двора си.

Както и да е. Та на пазара, както и в природата се срещaт най- различни породи камъни, за формите няма да споменавам понеже от думата естествен би трябвало да сте разбрали, че не е с точни форми и всяка каменна плоча си е индивидуална, освен че на дебелина са приблизително еднакви.

Не е нужно чак да знаем точното име на вида камък, дали е гранит, гнайс, варовик, пясъчник, важното е да става за настилка. Надали ще има някой склад, където да продават камъни и да ви преметнат, а и за камък менте не съм чувал някой да произвежда.

Единственото, което ни вълнува освен външния му вид, е дебелината му. По- тънкият камък обикновенно е облицовъчен и не бих Ви го препоръчал за монтаж на земята, затова избирайте по-дебелички, но пък да не отидете в другата крайност и да вземете за зидария. Все пак по-тънък е по- добре, стига да не е за път, през който ще минават турски тирове.

Сигурен съм че като отидете да разпитате за цените и да разгледате камъните, вече ще знаете повече от достатъчно за тях. Kой е от Ивайловград донесен онзи ден, кой му светка слюда от жилките, кой е варовик и кой гнайс, а има и такива които са с отпечатъци на вкаменели листа на папрати от юрския период на мезозойската ера и т.н. и т.н. Е, стига продавачът да не е в кофти настроение и да не му се говори, но това е рядкост, а и складове много.

След като си изберете камъка, е хубаво да извадите онова чертежче на картона и да видите колко квадрата ще ви трябват, прибавете към тях още 15%, защото фира винаги ще има, а както казва един познат майстор ”матряла стига га артиши”. След което е добре да закупите всичко на един път, а не на два-три, поради факта, че като дойдете следващият път, плочите може да са изчерпани и да се налага да взимате подобни, а не е приятно тука едно, там друго.
Избрали, закупили, пренесли камъните, готови за редене.
Но преди да започнете както казах, трябва да се подготви терена, а именно: с кирка, мотика, лопата и гребло заравнявате приблизително добре, ако можете и още по добре. След което се връщате отново в оня склад за камъни да си поръчате и няколко кубика филц и пясък. Дренажа според всички баш майстори бил много важен, та затова се налага да се постави първо филца, а и тамън така ще заравните още по-добре от предишното добре. А вече отличното заравняване идва с пясъка, там може да използвате и мастара (права дълга летва, обикновено в бяло).

Но все пак ако сте решили да минавате с колата отгоре е добре вместо да ползвате за заравняване филц и пясък, направо да налеете бетон върху, който да редите настилката. Така здравината на камъните се умножава доста пъти, а и няма да се размесвтват и хлътват като минете 17 пъти. Как се лее бетонова плоча мисля, че не е нужно да Ви обяснявам.

Монтаж – след всички тези манипулаци идва съществената част, за която ви съветвам да си вземете майстор или поне някой, който е гледал как го прави някой майстор. А именно поставянето на майките или прехвърлянето на размерите от чертежа на земята и даването на наклоните.

Но преди това може да разбъркате малко разтвор, защото камъните ще ги циментираме здраво да не мърдат “налево-надесно”. Иначе за разтвора, какво да ви кажа...? Точна доза..? Хм..? Ми досега няма майстор, който де е казал точна доза и тя да съвпада с дозата на друг майстор, обикновено те казват - ”я оди разбъркай малко” и след като пък попитате -”колко и от кое” те казват ”абре я тури там такова, две кофи песък, половинка цимент и вода, ама повечко от онуй...” след, което каже ”не така вре, амче аре давай ся нищо бръкяй” и то стане супер, кога повече от това, кога повече от онова, се си става.

Така че давайте смело, нещата се учат в движение. Само аз от опит мога да ви кажа да не сипвате много вода, че ще ви отплува цимента и иди го гони, а и тоя разтвор е хубаво да го бъркате някъде на близо, че да не го носите после двеста-триста метра. Та след като сте го разбъркали добре с лопата в кофата, изсипете в единия от ъглите на алеята или площадката , след което и в другите три и така в четирите, нека насипа от разтвор е поне 4-5 см.

Айде сега да поставим първата плоча. (Пак ви подсещам, поне е хубаво майстор да ви го започне.) В кофа с вода сипвайте цимент, бъркайте и слагайте докато стане гъстичко като... както му викат циментово мляко да стане. След което си изберете камък, който да монтирате в единият ъгъл, може да го пставите на мястото му така, че да видите как стои, коя страна ще е отгоре, коя отдолу ако трябва може и да очупите част от него. После го вдигнете намажете долната му страна с циментовото мляко и пльос върху разтвора, съответно с чукчето го почуквайте отвсякъде че да изгоните всякакъв въздух отдолу. По същият начин и другите три ъгъла.

Сега взимате едно дълго, тънко, но здраво въженце – канап. Връзвате го на единят монтиран камък и съответно на другия, като го опъвате до перфектност. Тук вие трябва да сте наясно накъде ще е наклона. Дали ще има, дали няма да има, дали е площадка или не е площадка, а тясна пътека.

Но да приемем че наклонът ще е на ляво. То тогава трябва дясната плоча да е по-нависоко от лявата. Преди да почнем да мааме с чука по лявата че да слегне и да сме готови с наклона, е добре да поставите нивелир (онова с мехурчето) посредата между двата камъка и да се уверим в хоризонталата. Съответно чукайки по лявата плоча не бива да забравяме че пък и голям наклон не е хубаво.

Така с възможно най-малко нерви опъваме навсякъде въженца и нивелираме, колкото повече въженца, толкова по-добре, дори и повече от половината да не вършат никаква работа, поне изглеждаме като истински майстори и си личи отдалеч че вършим наистина сериозна работа. А тази работа наистина не е шега работа.

Та да се върнем на първоначално опънатото въженце. Под него трябва да насипем от онзи разтвор, където го бъркахме, ако не е стегнал вече де, ако е стегнал бъркаме пак, сега поне дозата е ясно. После си докарваме няколко плочи и си избираме една по една, мажем с циментово мляко, поставяме, отгоре причукваме с чукчето, така че да е на височината на въжето, да няма въздух отдолу и съответно почваме рисунъка на фугите.

Истинският майстор реди максимално близо и на еднакво разстояние между камъните, но това вече си е майсторлъка. Мажеш, лепиш, следиш фугата, въжето и постоянно причукваш, докато изкараш един ред до другият ъгъл. Който пуши сега е моментът да изпуши една цигара.

След като сме се нарадвали на идеалният ред, сътворен от нашите ръце, почваме да редим към другият ъгъл по същия начин. После и до дугият, така докато стигнем онзи, от който бяхме започнали. А докато редим не е зле редовно да си проверяваме с нивелира, поне докато редим първите редове, така наричаните ”майки”.

Е, остана пълнежа от вътре, там сипвате разтвор и редите, по-малко следите нивото, защото редите на ред до друга, но и това не е лесна работа. Тука е изкуството да редиш с хубава правилна фуга. Освен че е добре да е сравнително еднакво дебела навсякъде, добре е също така и да няма места където се събират повече от четири, дори ако няма кръстовища е най-добре.

Нещо също така важно е да не бързате, ... бавно и спокойно, имайте предвид че един майстор взима между 20 и 30 лева на квадрат, така че един квадрат да наредите днеска, изкарахте за бирата и цигарите. Пък и си вземете помощници. На един от тях му дайте важната задача да запълва фугите, една също така отговорна и майсторска работа за хора със здрави нерви.

Тази манипулация се извършва по следният начин. Взимате двулитровото шише от бирата която изпихте сутринта и го пълните с циментено мляко и бавно и спокойно сипвате във фугата между плочите, така че да не прелеете. За това и с вас да има една гъбичка, че ако сипете отвън, веднага да забършете. По-добре е веднага да почиствате, преди да е засъхнало, отколкото после да трябва да търкате с четка. В млякото може да слагате различни оцветители, но за мен си е най -добре без.

После поставяте две дъски на хикс по средата, така че никой да не минава до утре. Утре измитате, може и да измиете и смятате колко квадрата сте наредили и се тупате по гърдите победоносно доволни от себе си казвайки ”повече...., няма се занимавам с такива работи”.

Извинявам се за начина си на изразяване, особено на тези които си изкарват хляба с тази тежка и наистина майсторска работа. С казаното не съм искал да нараня или подценя трудът на никой. Ще се радвам ако съм полезен на някой с моите ”глупости”, зад които заставам на 100%, и твърдя че ако спазвате написаното, ще се справите с направата на настилка от естествен камък.

текст и снимки: Мартин Р. Варсано
Моля, ако се възползвате от материалите в нашият сайт - приложете активен линк.