Плочопътека
Градинските пътеки приканват посетителите да се разходят
по тях, водейки ги далеч от всекидневните грижи към спокойствието
и хармонията, разкривайки им очарованието на Градината. Пътеката
или мрежата от алеи осигурява твърдо, сухо и безопасно стъпване,
насочва и води посетителя, предпазва растенията и другите елементи
на градината. Ако дизайнът е направен с усет и пътеката е внимателно
конструирана, тя се превръща не само в път през ..., но и в част
от красотата и духа на Градината.
Плочопътеките се използват върху твърдата земна основа,
но могат и да пресичат потоци и езера, за които споменахме в миналите
броеве. Някои се сливат толкова добре с това, което ги заобикаля,
че са съвсем дискретни, докато други са преднамерено очебийни и
са аранжирани така, че да създават определен ефект. Размерите силно
варират, но обикновено камъните са между 40 и 60 см широки , изискващи
разхождащите се да вървят сами или един по един. Избират се камъни
с гладка или леко наръбена повърхност. Умелият градинар може да
си играе с разстоянията, размера, мотива и характера на аранжировката.
Това му позволява да определя маршрута и темпото на посетителят,
насочвайки го към по-дълбоко усещане и вникване в характера на Градината,
докато се разхожда в нея. Така чрез контролиране на хода на разхождащият
се човек, прикривайки и разкривайки различни пейзажи, може да бъде
постигнат един интересен принцип при дизайна на Градината.
Поставяне
Разстоянията между камъните е средно около десетина сантиметра.
Когато искате да забързате разхождащите се, полагайте камъните на
по-голями разстояния, но не толкова далече, че стъпването да е нестабилно.
Когато камъните са мокри това разстояние е доста опасно. Когато
искате разхождащите се да намалят темпото слагайте камъните съответно
по-нагъсто. По подобен начин неравното растояние между камъните
забавя походката, докато равните разстояния обикновено я забързват.
Камъни поставени с недостатъчно внимание към разстоянията между
тях, непозволявайки непринуден естествен ход, ще обърка и разстрои
вървящите хора, карайки ги да се чувстват играчи на дама, вместо
да разглеждат Градината.
Уточнете местонахождението на вашите камъни преди да започнете изграждането
на пътеката. Преди да монтирате камъните в земята, първо ги поставете
отгоре, разходете се по тях, завъртете ги така, че да са удобни
за ходене и чак тогава ги вкопайте и циментирайте. Местенето и въртенето
на камъни е трудоемка работа и за да не викате хамали да местят
насам натам, може да си сгънете вестници с формата на камъните,
с които да извършите оразмеряването.
Заровете всеки камък, така че да стои на еднаква височина от нивото
на земята като всеки от останалите камъни на пътеката, някъде между
шест и осем сантиметра. Едно важно условие е горната повърхнина
на всеки камък да бъде перфектно хоризонтирана. Като основно правило
най-големите камъни определят оста на пътеката, затова първо положете
тях, а малките могат да са и встрани от нея. Там където плочопътеката
се разделя или пресича с друга, поставете голям разделителен камък,
за да дава визуална и практическа стабилност на пресечната точка.
На остри завои в пътеката се използват големи камъни за стабилно
и удобно стъпване, а също и на по-интересните места, където пожелаете
разхождащия се да може да поспре и да се огледа наоколо. Сложете
всеки камък така, че дължината му да е перпендикулярна на оста на
този сегмент от пътя. Това не само ще накара камъка да изглежда
по-стабилен, но и ще е по лесно да се стъпва на него отколкото ако
е успореден на оста.
При изработването на поредица от камъни, поставяйте заедно такива
чиито ръбове са почти, но не съвсем паралелни по най-голямата им
възможна дължина: една равна страна до друга равна страна, вдлъбната
си съответства с издадена. Разбира се всякакви такива форми са по
скоро относителни, отколкото точни. Когато два камъка не могат да
се напаснат, добавете един или повече малки второстепенни камъни,
чиято функция не е непременно да се стъпва по тях, а да завършат
оформянето(фиг1).
Стабилност
Стъпването на нестабилен камък, дори и без инцидент, ще прекъсне
съзърцанието на Градината и за да избегнете дискомфорт или опасност,
се убедете, че всеки един камък е поставен точно на една и съща
височина от земята, както бе казано по рано, или на постепенно увеличаваща
се или намаляваща височина, когато е по наклон.
Обемисти камъни, наместени дълбоко и солидно в земята придават стабилност
и устойчивост. По правило две трети от камъка трябва да бъде заровена,
ако не можете да се сдобиете с такива дебели камъни подходящи за
пътека, то използвайки по-тънките вие трябва здраво да ги циментирате
в земята. След като установите точното място на камъка, изкопайте
дупка, в която да налеете бетон, след което здраво циментирайте
камъка за него като внимавате за нивото му над земята. Същата стабилност,
но за райони с по-мека зима, може да се постигне като в дупката
поставите пясък и здраво го трамбовате. В случай обаче, че плочопътеката
трябва да издържа голямо натоварване направете я наистина стабилна
(фиг.2).
Алеите варират по сложност и форма от широки, елегантно настлани
с камък, до плочопътеки и най-опростените утъпкани пътечки. В една
Градина разбира се може да срещнете и от всички тях.
Текст и илюстрации: Мартин
Р. Варсано
Моля, ако се възползвате от материалите внашият сайт
- приложете активен линк.
|
