Пред нас уличките живописно извиват каменна гърбина, пълзят по терена с упорство, независимо от наклона. "Геранилото" е толкова стръмно, че се задъхваме, като минаваме покрай стъпаловидните зидове на Ослековата, Паджаровата и д-р Марковата къщи. Крачейки из калдъръмения лабиринт, често се спираме в тупици (слепи улички), обградени от високи стени и ковани порти. Порти като ангели с тъмни крила. Порти за хора с ръст. Тук сградите, дуварите и портите не се съобразяват с регулационни линии, а са дошли така, както най-добре ще легнат върху терена и ще могат да покажат онова, което е хубавото, интересното, богатото и не се повтаря с останалото.

Различни са и копривщенските къщи - ниски или двукатни, дървени, с открити чардаци и кьошкове, с каменни приземия, в които се разполагат хамбари и обори, със стени, измазни в бяло или характерните наситени тонове на синьо и червено, със стълбища и боерии, с изписани кобилични фронтони. Къщи на еснфи, джелепи, бегликчии и търговци. Извоювали права пред турската власт и придобили значителни икономически възможности, копривщенци са търсили да се изявят в изграждането на своя дом и в устройството на градината. Затова всяко кътче има нещо свое, нещо неповторимо, вложено от самите стопани.