Озеленяване
Дъх на Градина
Проучване - Концепции - Проектиране - Узаконяване - Изпълнение - Поддръжка - Консултации

Озеленяване

ландшафтна архитектура

Поддръжка

Създаване

Галерия

Контакти

Търсете ни на тел:
0885 955 513

==============
ЦЕНИ И ОФЕРТИ
==============

 

Копривщица


В усойните дебри на Средна гора, прикътано в живописния пролом на река Тополка, пропълзяло по околните склонове да търси слънцето и избегне мочурливите места около реката, се разстила малко градче. Сутрин, на развиделяване, зората лизва хълмовете, които го обграждат. Величави височини - все с имена на светии - закрилници: св. Димитър, св. Петка, св. Илия, св. Никола, св. Атанас. После разлива лъчи по поляни и ливади с бели и сини петна от лайкучка и полски цветя. Покривите на къщите просветват в огнени отблясъци и от високо градчето изглежда сякаш разпиляна жарава. Светлината пълзи по тихите калдъръми, изкачва се по тежките дъбови порти и високи зидове, пролазва по гърбавите каменни мостчета, на едно от които някога въстаникът Георги Тиханик пуква първата пушка и възвестява началото на Априлската епопея. Копривщица - селище с история, родило много юначни българи.

Мир и тишина царят наоколо и сякаш поглъщат ехото от звъна на черковна камбана. Но слухът долавя далечна моминска песен, сутрешна глъчка и плач на жени край Сополивите скали - повей от забравена древност.

Пред нас уличките живописно извиват каменна гърбина, пълзят по терена с упорство, независимо от наклона. "Геранилото" е толкова стръмно, че се задъхваме, като минаваме покрай стъпаловидните зидове на Ослековата, Паджаровата и д-р Марковата къщи. Крачейки из калдъръмения лабиринт, често се спираме в тупици (слепи улички), обградени от високи стени и ковани порти. Порти като ангели с тъмни крила. Порти за хора с ръст. Тук сградите, дуварите и портите не се съобразяват с регулационни линии, а са дошли така, както най-добре ще легнат върху терена и ще могат да покажат онова, което е хубавото, интересното, богатото и не се повтаря с останалото.

Различни са и копривщенските къщи - ниски или двукатни, дървени, с открити чардаци и кьошкове, с каменни приземия, в които се разполагат хамбари и обори, със стени, измазни в бяло или характерните наситени тонове на синьо и червено, със стълбища и боерии, с изписани кобилични фронтони. Къщи на еснфи, джелепи, бегликчии и търговци. Извоювали права пред турската власт и придобили значителни икономически възможности, копривщенци са търсили да се изявят в изграждането на своя дом и в устройството на градината. Затова всяко кътче има нещо свое, нещо неповторимо, вложено от самите стопани.

Обикновено копривщенската къща е разположена в най-издигнатата точка от двора, обрамчен с високи дувари. Зад дебелите каменни зидове и залостени порти, тя търси тишина и покой. Понякога надава любопитни еркери над самата улица, отваря прозорци да я обозре цялата. Но само, когато тропането на хлопчето заглъхне и вратцата се отворят, за да ни пропуснат, виждаме къщата в пълната щ красота - с топли дърворезби и чардаци с надвиснали "сардела" (мушкато), "ябълче" (сакъзче), "менгушица" (обички). Влизаме в друг свят. Навън остава светът на улицата, която е на всички и носи общите тревоги, вътре е светът на семейството с неговите грижи и радости. Свят, затворен с дувари, изградени от големи камъни, варов разтвор и хоризонтални дървени сантрачи. Зидът е покрит с живописна двускатна стреха с едноулучни керемиди. Опасва двора, следвайки очертанията на терена, навсякъде с еднаква височина, по-голяма от човешки бой. Само при стръмни наклони има отстъпи. Не може човек да влезе без покана, ни да прескочи, ни погледът му да мине оттатък. Силно е въздействието на този камък. От векове си кротува вграден в чешми и калдъръми, мостчета и зидове. На неговия фон най-добре изпъкват "лудия Тодор" (рудбекия) с ярките си жизнерадостни нюанси на жълтото, "букета" (флокс) с разнообразието на червеното, "ядлъзите" (гергина) с едрите си, различни по багра цветове. Понякога зидът се свързва с къщата. Тогава той се измазва в розово, розово-виолетово или бяло и силно контрастира с калдъръма и тревника. Друг път оградата е пармаклък (дървена ограда). Дворът се разделя на три или четири части. Входното пространство е много малко и включва само входната порта, надвратната сграда или част от оградния зид. Следва предна част, която в повечето случаи представлява твърде тясно "преддверие" между дувари и пармаклъци с фуниевидно очертание, отворено към вътрешната територия. Основната площ на двора е с относително правилна форма. Главен елемент тук е къщата. Зад или встрани от нея може да има допълнителни (вторични) пространства. Големите наклони се преодоляват естествено. Много рядко парцелът се терасира с една или няколко подпорни стени. Интересно е как копривщенецът е разположил къщата в най-високата, а преддверното уширение и портата - в най-ниската част на двора. Така водата се оттича естествено на улицата, чрез "нерватура" от открити вади, оформени с плочки и камъчета.

Стопанските постройки в копривщенския двор заемат най-закътаното място или представляват някоя от страните му. Тези сгради не са големи, тъй като потомците на каракачаните (за каквито се смята, че са копривщенци) отглеждали добитъка си на открито по пасищата в околностите на града, та чак до Беломорието. Тук плевните често са "надвратни" и покриват входа - улеснява се работата по прибирането на сеното, а и се освобождава място от двора за цветя и треви.
Слънцето разнежва с ласките си ширналия се пред очите ни разкошен, винаги свеж и зелен губер на тревника. Чистият планински въздух избистря картината, прави светлините и сенките по-контрастни и градината изглежда по-просторна. Пътека от дребен калдъръм или плочи с тревна фуга, живописно пресича гъстия килим. Плавната щ линия води от портата към къщата. Гледаме и очите ни не мгат да се нарадват на цялото това богатство от цветя. Обикновено в един двор могат да се преброят от 25-30 до 50 вида, засадени край оградния зид, пред къщата, край декоративни елементи или в самостоятелни цветни групи. Цветя греят и по прозорците, в саксии, наредени по стълбищата, в менци, провесени под стрехите, дори в ниши над сантрачите в каменните зидове. Най-често цветята са приютени в края на тревника, до зида и създават прекрасен "багров цокъл". Мястото край оградата е най-благоприятно за тях - закътано, запазено от вятъра и добре ослънчено. Това е открила копривщенката, трупала опит и знания, черпени от прякото общуване с природата. Затова в нейния двор се налагат простите, но силни по въздействие начини за групиране на растителността, непосредствено извлечени от безкрайните изяви на красота в природата. Тук постоянно нещо цъфти. В ранна пролет цъфват кокичето, червените и жълти игличини (иглики), жълтите и бели кичести лалета (нарциси) и теменуги. През май се появяват жълтите, червени и оранжеви кичести лули (лалета), момско сърце (дамско сърце), божур, люляк, големите очета (градински теменуги), джилезницата (брадат карамфил), трендафилите, минешът (шибой). Лятото любими цветя са ядлъзите (гергини), бяло булско цвете (равнец), кушлетата (кученца) и пусталчета (самакитка). Наред с тях стопанките отглеждат традиционните за старите копривщенски дворове божо дърво (пелин), седеф (ружа), тиферич (челебитка), турци (циния). Близо до къщата са лехите с "ядливите" - растителните подправки, в съседство със здравчето (здравец) и босилека. Тук-там има по някое дърво за сянка и то предимно плодно: ябълка, череша, а най-често слива, от чиито плодове сушат "шушелки", варят ракия и правят пестил. Храстите са рядкост. По традиция се отглеждат само чимшир и малини. Сред тревата са пръснати каменни вази - от каменни корита, подпрени на по-малки камъчета. В тези каменни корита, разполагани едно време по кръстовищата на улиците, работливите стопанки чукали керемиди, за да мият с тях дъските на пода.

В копривщенския двор рядко има чешми - тях стари майстори са съградили по калдъръмените улички, за да се използват от всички. Невероятни чешми с чучурки, дето пеят на свечеряване.


Фани Ичева

Дъх на Градина