Теренът, предвиден за ландшафтен дизайн се явява вътрешен двор към апартамент 
    и е сравнително малко и тясно пространство, с изградена на място дървена платформа 
    за отдих.
При дизайн на сравнително малки площи, от съществена важност е композицията, линиите и детайлите, с които изграждаме пространството.
Насаждения пред зелената ограда, въздействат на усещането за дълбочина на 
    зрителя и визуално разширяват пространството. Такова е внушението и на инертният 
    материал – усещане за по-голямо пространство.
    S – образните плавни линии също предлагат големи възможности при оформянето 
    на естествени пейзажи. Те подвеждат окото от едната страна на градината към 
    другата, уголемявайки пространството и карат малката градина да изглежда по-голяма.
    Съответно това са и елементи, които са ползвани при планирането на дворното 
    място.
  
ВАРИАНТ 1
Проектирана е поляна, която да позволи активно ползване на зелената площ, 
    по периферията ? са разположени декоративни насаждения, а асиметрично в нея 
    е ситуиран остров от камък и растителност, който да се заиграе с усещането 
    ни за празно и пълно пространство. Групите могат да са повече – три или пет 
    – чрез тях се усеща празното пространство – когато няма какво да го задържи, 
    погледът се плъзга по зелената площ и стига веднага до края ?. Прекъсванията 
    и задържането на интереса позволява създаването на перспектива.
    На бетонната площадка е добавена кашпа с красиво ниско дръвче.
В тесните подходи на Градината, за композиционното ? оформяне са ползвани плавни, извиващи се линии, които удължават пространството и създават илюзията за по-обширно пространство, отколкото то всъщност е. Така южният подход е оформен като извиваща се алея от ситен инертен материал – филц/ речни камъчета и е окантен с богата вечнозелена и широколистна растителност, както и някои декоративни тревисти видове.
Най-южната зона е проектирана като място за отдих, за привличане на активност 
    и в този край на дворчето. Тук е разположена удобна и широка дървена пейка, 
    която гледа към миниатюрен пейзаж, развит като картина пред нея.
    Лъкатушна суха река, която се скрива в пищната зеленина, по периферията на 
    пространството.
За изграждане на алеите от инертен материал са използвани различни фракции като най-дребната е ситуирана по средата на движението, а по-едрите са разположени на групи по периферията – отново игра с перспективата.
Използвана е предимно вечнозелена растителност, с интересни включвания от 
    цъфтящи храсти, и декоративни треви.
    На някои места по оградата са пуснати катерливи Рози и Бръшляни, които да 
    допълнят съществуващите вече на терен.
    В определени части на двора са ситуирани по-високи растения, които да разчупят 
    пространството. 

ВАРИАНТ 2
Този вариант е развит чрез геометрични линии, в елегантен и съвременен дизайн.
  Декоративните елементи са разположени в лехи, бордюри и ивици – както декоративната 
  растителност, така и твърдата част. Инертният материал, под формата на бордюри 
  пред растенията създава чувство за подреденост, създава граници, които определят 
  пространството и така го маркират, за да не се изгуби, както би се получило 
  ако оставим само растителни ивици. Тези бетонни или каменни бордюри са чудесен 
  помощник и в поддръжката тревните площи.
  Съществуващата бетонна площадка е разширена с ивица от бял мраморен камък, хванат 
  с бордюр. Тук е планирана още една дървена платформа с удобна пейка в северния 
  ? край, за привличане на повече активност в двора и приютяване на този кът.
  Като акцент тук е разположена кашпа със засадено в нея ниско ефектно дръвче.
Растителността е композирана на етажи като най-отпред са разположени цветни 
  ивици от сезонни цветя и друга ниска тревиста растителност.
  Използвани са вечнозелени кълбовидни форми, колоновидни Туи за разчупване на 
  пространството. За игра с перспективата са засадени джуджевидна форма на Бреза 
  от северната страна на поляната, която с по-дребните си листа контрастира с 
  едрата текстура на Хортензия Анабел в близък план.
Южният подход е замислен като супер изчистено преминаване, с удобни, широки плочи, върху речен камък. За акцент са ползвани пъстра декоративна трева и два храста катерлива Роза. Покрай сградата е засаден жив плет, който да формира зелена стена за приютяване на пространството и внасяне на свежест.
Южният край на двора отново е проектиран с дървена пейка, пред която е планирана 
  красива растителна композиция с декоративен скулптурен елемент.
  Настилката е предвидена като дребен речен камък, но като вариант е възможно 
  и изпълнение на градинска настилка от плочи – бетонни или от естествен камък. 

Пейзажен вариант, в който са композирани инертни материали, съчетани с декоративна 
  растителност и са оформени няколко тревни площи, които определят различните 
  пространства.
  Тук дворът е превърнат в красива природна картина, която освен, че има целогодишно 
  въздействие, ще бъде и притегателен център за интереса на малки деца.
Алеите преливат в сухи реки, оформени с речни камъчета и плоски камъни, които освен да декорация, могат да се ползват и за сядане и игра. Кантирани са с вечнозелени кълбовидни иглолистни растения и декоративни храсти и треви. Растителността е разположена в отделни групи за подсилване впечатлението за пространство.
Бетонната площадка е приютена чрез дървена платформа от топъл дървен материал и собствено обособено пространство с малка полянка.
Южният подход е композиран с плавно извиващи се линии и ниска вечнозелена растителност. По стената сградата, по протежение на тази алея е поставен декоративен елемент – огледално фолио, което може да е както на височина до 180 см, така и по-тясна ивица, която да отразява отсрещната растителност и да създава впечатление за по-обширно пространство.
Най-южната част е формирана като декоративна суха река, която се скрива в обилна зеленина. Тук отново е поставена дървена пейка, но е възможен вариант и с дървена платформа, на която да се разположат възглавници или пък градинска люлка.
